Stone by Stone

voyager 1

Gentle evening falls in Tuscany and playful fireflies gather in the walled garden of the monastery, friendly flanking the silver harvest moon.
Convento di Santa Croce, an imposing golden block of a building, flanked by lofty Cyprus trees, a seventeenth-century monastery that overlooks the hilltop of Batignano, is now the home and studio of English sculptress Emily Young. The convent has been though a lot since its establishment. In 1805 was closed down turned into a glass factory during the French invasion. Later it was converted into an agricultural estate and abandoned. By 20th Century naturally much of the building was already in rubble and it wasn’t until 1968, when interior designer Adam Pollock, who was looking for a secluded place to retire after The Sixties in London, saw its potential and decided to restore big sections of the building into its former glory.
Emily began renting from Adam few years ago, and when he decided to permanently return to the UK in 2013, she bought the property from him. The faded noble setting couldn’t be better suited to her work. She sculpts largely outside, overlooking the nearby olive grove, with an indoor workshop at the back of the building for her finer work.
Though she does not prescribe to a particular religion – ‘I can be a Buddhist, a Hindu, or a Christian, all before breakfast’ – her work is certainly at home in sacred spaces. She has made pieces for Salisbury Cathedral, the garden of St Pancreas Church in London and now, for the second time, her sculptures are on show in the Cloister of Madonna dell’Orto in Venice, coinciding with the fifty-sixth Venice Biennale, where it adds a much-needed dose of gravity to the glitzy whirligig. A small slice of quiet among the madness and a reminder to stop and think just for a moment.

voyager 2

Нежна вечер се спуска над Тоскана и игриви светулки се сбират в каменната градина на манастира, конкурирайки приятелски сребърната пълна луна.
Конвенто ди Санта Кроче, впечатляващ златен блок от стени, заобграден от кипариси, манастир от седемнайсти век който се намира срещу хълмовете на малкото италиянско градче Батиняно сега е дом и ателие на британската скулпторка Емили Янг.
Манстирът е минал през много от своето основаване. През 1805 е бил затворен и превърнат във фабрика за стъкло по време на френската окупация на Италия. По-късно бива агрикултурно имение, а скоро след това и напълно изоставен. До началото на 20-ти век е бил предимно в руини докато през 1968 английският интериорен дизайнер Адам Полък, който търси уединено местенце за отдих след шумните партита през 60-те в Лондон, го преоткрива и решава да възстанови голяма част от комплекса в предишната му слава.
Емили започва да живее там под наем едва преди няколко години, но когато Адам решава да се завърне за постоянно в Англия, тя го купува от него. Нежната благородна обстановка е перфектна за нейните творби. Тя работи предимно навън, гледайки маслиновата горичка в близост и има закрито ателие във вътрешната част на сградата за по-деликатните ѝ творби.
Въпреки, че не принадлежи към определена религия- „ мога да съм будистка, хиндуистка или християнка, и всичко това преди закуска“ – нейните творби се вписват добре в свети места. Тя е правила скулптури за Ктедралата в Салзбъри, градината на Сейнт Панкреас в Лондон и сега, за втори път всъщност, ще участва в биеналето във Венеция.

voyager 3

voyager 4

images: Davide Lovatti

via: House and Garden

Save

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s