Without doubt the most famous of Freud’s theories is the one about the pshychosexual development. He formulated five stages of development in human sexuality, successful completion of which creates a healthy personality. While any fixation on a stage could lead to an unhealthy personality as an adult.
Even though widely criticized and scandalous, Freud’s Outline of Psychoanalysis gave the psychiatrists a different way of analyzing and treating mental illnesses and remains the most influential figure in the field.
На 6-ти май се отбелязват 160 години от рождението на Зигмунд Фройд – бащата на психоанализата и влиятелна фигура в областта на психологията и медицината. Това което не е много популярно е, че идвайки от бедно семейство, той е възнамерявал да учи право, но за щастие променя първоначалното си намерение и специализира медицина. Скоро след като завършва своята Алма матер – Виенския Университет, Фройд постъпва на стаж в психиатричната клиника към районната болница във Виена. По това време психиатрията като наука е в ранен етап и няма такъв интерес в областта на психичното здраве, а просто записва поведенчески прояви в светлината на анатомични структури на мозъка. Зигмунд Фройд забелязва и започва да проучва травматичните житейски истории на своите пациенти диагностицирани с истерия, което го довежда до заключението, че говоренето е ключово за освобождаване на подтиснати емоции. Той разработва терапевтична техника на свободните асоциации и спира да практикува популярния дотогава метод на хипноза. Фройд започва да изследва влиянието на несъзнаваните процеси на мисълта върху различни аспекти на човешкото поведение и открива, че сред тези сили най-мощните са сексуалните желания и ранните преживявания в детството, които са били репресирани от съзнанието. Въпреки, че медицинската общност категорично отхвърля много от неговите теории, Фройд, заедно с група ученици и последователи, основава Международната асоциация на психоанализата.
Оттогава Зигмунд Фройд разработва много новаторски теории. Една от тях се основава на наблюдението, че хората имат склонността да повтарят и предизвикват отново и отново травматични или трудновъзприемливи епизоди и ситуации от живота си, въпреки че съпреживяването и спомена за тях е неприятен и дори болезнен. Той отбелязва, че тази тенденция взема превес над принципа на удоволствието. Фройд нарича този феномен на повтарящи се модели в нашето поведение “принуда към повторение”: необходимостта да се предизвика същата или подобна ситуация, но с надеждата за резултат не толкова негативен както е било в миналото и евентуално да се контролира. Оттук той развива и своята теория на инстинкта за смърт, който според него съществува редом с инстинкта на живот и е също толкова мощен. По същото време той дефинира и функцията на егото. Той разделя човешката личност в 3 части: его, суперего и Аз. Всичко това дава възможност на Фройд, да сформира практиката на психоанализата, анализ на ума, клиничен метод за лечение на психопатология чрез диалог между пациент и терапевт, който все още се практикува сред медицинската общност и днес.
Без съмнение най-обсъжданата от теориите на Фройд е тази за психосексуалното развитие. Той формулира пет фази на развитие в човешката сексуалност, успешното завършване на които създава здравословна личност. Докато всяко фиксиране на някой от етапите може да доведе до нездравословно личностно развитие като възрастен.
Въпреки широката критика и скандалност, със своето “Въведение в психоанализата”, Фройд дава на психиатрите един различен начин на анализиране и лечение на психични заболявания, което го прави най-влиятелната фигура в областта.
THE ART VOYAGER 